Добре дошли в нашия сайт!

ПАТРОН НА УЧИЛИЩЕТО

ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ

(1837-1873)

ЛЕВСКИ

Биография на Васил Иванов Кунчев (6/18 юли 1837 – 6/18 февруари 1873)

Известен като: Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, Васил Лъвский, Драгойчо, Дякон Игнатий.

6/18 юли 1837 г. - роден в Карлово, в семейството на Иван Кунчев Иванов, известен карловски майстор бояджия от попския род Кунчеви и на Гина Василева Караиванова, от рода на Кара Иван Тинков (Христов) Тахчиев, прочутият карловски майстор на чешми и калдаръми. Има две сестри – Ана (Яна) и Марийка, и двама братя – Христо и Петър. Едно дете умира рано. Васил учи в Карловско взаимно училище и след това в класното училище в Стара Загора.

1851 г. - баща му след постепенно загубване на зрението си, умира от мозъчен кръвоизлив. Почива и най-малкото дете в семейството. Най-голямата дъщеря е омъжена и не живее в бащиния си дом. За прехраната на дома се грижат тримата сина.

1858 г. - става монах и приема името Игнатий.

1861 г. - Игнатий става дякон.

1862 г. - взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Тук получава името си Левски, поради лъвският скок по време на военни упражнения.

1864 – 1866 г. - учител във Войнягово, Карловско.

ноември 1866 г.-  пътува до Яш за среща с Раковски.

1866 – 1867 г. - учител в Еникьой, Добруджа.

1867 г. - става знаменосец на четата на Панайот Хитов.

1867 – 1868 г. - участвува във Втората легия на Раковски в Белград.

1868 г. - пътува до Румъния, връща се в Зайчар, след което отново заминава за Румъния. Прави опити да създаде независима комитетска мрежа в България. Получава подкрепа единствено от Българското общество и започва първата си обиколка из страната на 11 декември 1868 г.

11 декември 1868 г. – февруари 1869 г. се връща  в Румъния и стои там два месеца.

март – април 1869 г.  се връща  в Румъния за два месеца.

1 май 1869 г. - тръгва за втората си обиколка из България. Започва да изгражда мрежата в Българско.

26 август 1869 г. - връща се в Румъния през Русе. Опитва се  да  премести   центъра в България, но не намира подкрепа.

декември 1869 г. - участвува в образуването на БРЦК, заедно с Каравелов.

26 май 1870 г.-  напуска Румъния и започва да изгражда Центъра в Българско.

29 април до 4 май 1872 г. - участвува в Общото събрание на БРЦК в Букурещ.

края на юни 1872 г. напуска Букурещ и продължава да действа като Апостол.

22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обира на турската поща в Арабаконак. След залавянето на участниците започва провала в организацията.

1873 г. Левски отказва да обяви бунт по нареждането на БРЦК и Каравелов в Букурещ и решава да отиде в Румъния, след като прибере архивите, за да се разбере с емиграцията. Но предателството води до арестуването му.

6/18 февруари 1873 г. Левски е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена. Остава безсмъртието!